|
Чрез
Софийски градски съд
Въззивно отделение II Д състав
до
Върховен касационен съд
КАСАЦИОННА ЖАЛБА
от
Георги Желязков Аврамов
бул. "Черни връх" 25Г, ет. 1 , ап. 1
срещу решението на Софийски градски съд,
Въззивно отделение, II Д сътав от 11.10.2006
по дело 2516 от 2005г.
Уважаеми съдии,
Обжалвам в срок пред вас решението на Софийски градски съд от 11.10.2006 по дело №2516 от 2005г. Считам, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила.
В нарушение на процесуалния закон, адвокат Вера Митрева представя "Паркинги и гаражи" ЕАД на заседанието от 15.03.2006 г. без да е упълномощена за това. Видно от нейна молба от 15.03.2006 г., тя е заявила, че допълнително ще представи пълномощно. Съдът прие молбата, даде ход на делото, а видно от протокола от следващото съдебно заседание от 10.10.2006 г. новият представител на "Паркинги и гаражи" ЕАД, не потвърди изрично действията на адвокат Митрева, тъй като и до постановяване на решението на 11.10.2006 не е приложено изисканото от закона пълномощно.
Уважаеми върховни съдии, моля да вземете предвид и факта, че решението на второинстанционният съд бе постановено без да ми е дадена възможност да се запозная с приложените писмени бележки на адвокат Мигуела Григорова на 10.10.2006 и да изкажа своите възражения и още на следващия ден постанови решението си.
Съдът е приел за изяснено по делото, че "автомобилът,собственост на жалбоподателя е бил неправилно паркиран пред Централна гара - София", като прави този си извод въз основа на "жалбата на Георги Аврамов до директора на ответното дружество", от която жалба ставало ясно, че на мястото е поставен знак В 28. Този извод звучи абсурдно, след като самият съд в същото решение констатира, че принудителната административна мярка се осъществява от компетентните според чл.168 ЗДвП лица и следователно, само издадени от тях документи в рамките на законовите им правомощия биха доказали, че на мястото има поставен знак В28 и аз съм паркирал в нарушение.
Неправилни са изводите на съда и по отношение приложението на чл.171, т.5, буква "б" от ЗДвП. Според съда не било необходима писмена форма за налагане на мярката, тъй като липсвало такова изискване в закона. Също така разпоредбата, предвиждала, че превозното средство можело да бъде задържано до заплащане на разходите, направени във връзка с преместване на превозното средство. Видно от редакцията на приложимия закон към 29.08.2001 г. съдът неправилно е разтълкувал текста и приложил законовия текст:
"5. преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е:
б) паркирано в нарушение на правилата на движение и създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местонахождение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащането на тези разходи, като в този случай на нарушителя се съставя акт... ".
Очевидно е, че на нарушителя се съставя акт, което не бе сторено, въпреки многократните ми настоявания, в този смисъл приложената административна мярка е незаконосъобразна.
Нещо повече, законът изисква:
1. В съставения акт да се докаже от служителите на КАТ основанието за прилагането на ПАМ, че автомобила ми е създавал опасност или е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението.
2. Паркинги и гаражи да докажат по размер направените от тях разходи във връзка с преместването на колата ми.
В процеса на делото "Паркинги и гаражи" ЕАД по никакъв начин не доказват нито основанието за прилагане на ПАМ(съставен от служител на КАТ акт доказващ, че автомобила ми е създавал опасност или е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението), нито направени от тях разходи по преместване на колата ми.
Практиката е, когато служителите на КАТ съставят акт за административно нарушение, да прилагат към него снимки на местоположението на колата и аргументират защо съответният автомобил създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Подчертавам, че съставянето на акт е задължително при приложението на 171 т.5 "б" от ЗДП. Въпреки, че сам двукратно поисках на 29.08.2001 да ми бъде съставен акт, в който да се докаже, че автомобила ми е създавал опасност или е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението - това не бе направено.( вижте жалби 2 броя от 31.08.2001, приложени към исковата молба). Законът е нарушен и аз съм лишен от конституционното си право на административно производство. Не ми е известен, нито органа разпоредил преместването, нито мотивите му, за "репатриране" на колата ми.
Неправилно съдът не е обсъдил правомерността на предприетата административна мярка, тъй като един от предявените от мен искове е по чл. 108 от ЗС за предаването на владението на автомобил "Фиат Ритмо" 75.
Не мога да докажа липсата на основание за владение и държане по смисъла на посочения текст без да обсъждам неправомерността на наложената ми принудителна административна мярка. Неправилно съдът е приел, че щом принудителната мярка е наложена от компетентен орган, то тя е законосъобразно наложена. Напротив, както вече посочих по-горе, законът изисква въпросните компетентни органи да съставят акт за нарушение, което не е извършено.
Освен това, в нито едно съдебно заседание пред нито една от инстанциите не бе доказано, че са били налице двете кумулативно дадени в закона предпоставки за вдигането на автомобила: неправилно паркиране И създаване на опасност или невъзможност за преминаване на други участници в движението. Видно от материалите по делото, такива доказателства не са налице.От представените удостоверение, часови график и скица евентуално може да се направи единствено заключение, че автомобилът е паркиран в нарушение на знак В28, но с оглед на гореизложеното, това не е достатъчно основание за вдигането и преместването на автомобила. Не може да се прецени дали моят автомобил е създавал опасност или е пречел на другите участници в движението, тъй като цитираната по-горе скица е без мерки, мащаб и детайли и не могат да се установят ширината на пътното платно, както и частта от него, заета от моя автомобил В приложения ежедневен отчет се вижда че в периода 12.50 - 13.20Н са вдигнати 4 автомобила съответно в 12.50 / 13.00 / 13.10 / 13.20Н . Обективно е невъзможно това да стане. Приблизителното време само за вдигане на автомобил от платното на "паяка" е около 10 минути. Паякът трябва да се придвижи до наказателния паркинг (5-15 минути) да свали автомобила (отново са нужни около 10 минути) и да открие нов автомобил за вдигане(5-15минути).
От приложените скици(свободно платно от 7 метра при еднопосочно движение) и снимки е видно, че спреният от мен автомобил пред централна гара на предназначено за целта място не пречи на движението и не създава опасност. (Приложени: Скица 1 и Скица 2, 3 броя снимки)
Снимките са приложени с цел онагледяване на ширината на платното. Ширината на платното (11.30 метра) е обективна физична величина и не се променя независимо от кого и кога се снима.
Уважаеми върховни съдии, във връзка с току що изложеното държа да отбележа и неправилното, според мен тълкувание, което Върховният касационен съд е дал на разпоредбата на чл.171, т.5, б. "б" от ЗДвП в свое решение №903/10.08.2005 г. Почитаемият върховен съд е приел, че второинстанционният съд неправилно е приложил закона, като е приел кумулативното наличие на двете предпоставки за прилагането на мярката, а именно: неправилно паркиране, от една страна и от друга създаване на опасност или невъзможност за преминаване. Според ВКС законът не предвиждал комутативност, а бил изброил хипотезите и те били независими една от друга. При цялото ми уважение към ВКС, това не може да е вярно и ако ВКС беше разгледал закона в цялост, а не само този текст, щеше да се убеди, че идеята на законодателят е била за кумулативност, а не за отделно изброяване на хипотезите. Законът към 29.8.2001г. предвижда глоба от 10 лева за неправилно паркиране. Видно от редакцията на чл.171, т. 5 на ЗДвП, буква "а" обхваща хипотезите на паркираните правилно автомобили, а буква "б" се отнася до неправилно паркираните, като при тях има две хипотези, за това и законодателят е изградил логически текста така: "неправилно паркирани И създават опасност или правят невъзможно преминаването".
Чл. 171 т.5 "б" от ЗДП е променен в бр. 43 на ДВ от 26.04.2002г. ВКС допуска фактическа грешка и прилага новата редакция на закона към събитие от 29.08.2001г.
От приложеното съдебно удостоверение за Паркинги и гаражи ЕАД е видно, че предмета на дейност на дружеството не включва дейност по извозване на автомобили с "паяк". Дейността включва инвестиране и изграждане на паркинги, но за последните 15 години не е изграден нито един нов паркинг в София, въпреки преразпределените десетки милиони левове от дружеството(приложени - Финансови резултати на Паркинги и гаражи ЕАД за 2000, 2001, 2002 и 2003 година.) и заплати от по 2000 - 3000 лева за съвета на директорите.
В процеса на делото Паркинги и гаражи ЕАД не прилагат документ доказващ, че са орган упълномощен да извършва дейност по извозване на автомобили с "паяк".
Уважаеми съдии, неправилно второинстанционният съд е заключил, че задържането на автомобила е законосъобразно, тъй като ответника имал право на задържане. Моля да вземете предвид, че "Паркинги и гаражи" ЕАД е търговско дружество и като такова може да упражни горепосоченото си право във връзка с правна сделка. В случая не е така. Доколкото ответното дружество има някакви претенции спрямо мен, то те не произтичат от договор, тъй като ние не сме сключвали такъв, а и претенциите, не бяха доказани по делото.
Дори да приемем, че ответника основателно упражнява право на задържане, то това не го освобождава от задълженията му. Той не може да се разпорежда със задържаната вещ, няма право да се ползва от нея, нещо повече, трябва да я пази с грижата на добър стопанин, да я поддържа и да събира плодовете й, без да може да ги прихваща към вземането си. В този смисъл решението на съда е неправилно и необосновано, защото излиза, че аз съм наказан три пъти - веднъж с разходи по преместването на автомобила, на второ място с невъзможността да го ползвам и на трето място автомобила ми е непоправимо повреден(гумите на колата ми бяха злонамерено срязани - вижте Автотехническа експертиза от 09.10.2002), заради бездействието на ответното дружество.
Уважаеми върховни съдии, с оглед на гореизложеното моля да отмените решението на второинстанционният съд и да уважите първоначално предявения от мен иск като осъдите "Паркинги и гаражи" ЕАД да ми предаде лек автомобил "Фиат Ритмо", както и да ми заплати обезщетение от в размер на 482 лв. в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и направените разходи по делото до този момент пред всички съдебни инстанции.
Приложения:
1. Документ за платена държавна такса.
2. Копие от жалбата за ответника по делото.
14.11.2006
гр. София
Подпис:
/Г. Аврамов/
|
